Adele: гласът, който изпълваше залата, и жената, която настояваше, че Бионсе трябва да победи
Първата си песен, «Hometown Glory», Adele написала на 16 години за лондонския квартал Уест Норууд. Записала три демо за училищен проект, дала ги на приятелка и тя ги качила в MySpace. Записите се разпространили, шефът на XL Recordings вдигнал телефона и през 2006 г., на 17, тя подписала договор.
Вторият албум, 21, излиза през януари 2011 г. и превръща гласа ѝ в звука на десетилетието: «Rolling in the Deep», «Someone Like You». Пеела за разбитото сърце без украса, сякаш не се страхувала от истината. Именно това, а не техниката, карало залите да млъкнат.
На «Грами» 2017 тя печели «Албум на годината» пред Lemonade на Бионсе и казва, че не може да я приеме: Бионсе, по думите ѝ, е артистът на живота ѝ. Зад кулисите попитала какво още трябва да направи Бионсе, за да спечели. Разказват, че дори счупила статуетката, за да я сподели. Победител, който настоява, че победеният заслужава повече, е рядкост на всяка церемония.
Година по-рано, през февруари 2016 г., изпълнението ѝ на «All I Ask» на «Грами» било развалено от технически проблем: микрофон паднал върху струните на пианото и звукът станал разстроен. Тя продължила да пее с достойнство, после казала, че е плакала почти цял ден, и се пошегувала, че се глези с In-N-Out. На церемонията през 2017 г., когато трибютът ѝ към Джордж Майкъл започнал зле, тя спряла и започнала отначало, казвайки, че не може да го провали за него.
Албумът ѝ 25 се продава в над 3,3 милиона копия за една седмица в САЩ, рекорд, който се държи до Тейлър Суифт. Но блясък тя никога не е търсила: на Adele ѝ стигат пиано, глас и история. Цялото ѝ отношение към музиката се побира в една фраза: без маска. Пее така, както живее, силно, честно и без извинения, и залата го усеща от първия такт.
Adele има собствена станция в колекцията Exclusive на Kalisha. Отворете радиото и натиснете «пусни».
— Kalisha 🎧
Хареса ли ви? Приложението е безплатно за начало.
Работи на iPhone и Android — нищо за инсталиране